Иван Ст. Андрейчин

Аз зная мир, вълшебен мир, незнаен,
където любовта царува и сияй;
човекът там живей доволен и омаен,
за земния живот не иска и да знай.

Аз зная мир, вълшебен мир чаровен,
където друго слънце грей;
човекът там почива в сън любовен
и в тихи блянове живей.

Аз зная мир, вълшебен мир далечен,
където чудно щастие владей;
за земния певец е този мир обречен,
и него той в душата си лелей.

От блян и от мечти е този мир чудесен,
наяве сън е път към този край
и аз ще ида там унесен в дивна песен,
кога настъпи Май!…

——————————

Българска антология, 1910 г.