Шандор Петьофи

превод: Иван Ст. Андрейчин

Сега не би помислил никой,
че тук в ужасний бой
наскоро буйна кръв човешка
е тркла кат порой.

Ний тук седяхме. Ненадейно
удари враг на нас, -
смъртта безмилостно косеше -
то бе ужасен час!

Кат гняв небето беше черно,
изви се буря зла, -
кат детски очи синьо, светло
е туй небе сега.

Навред земята бе покрита
със снежна пелена, -
а днес се цяла зеленее,
обраснала с трева.

Тогаз куршуми смъртоносни
пищяха тук, - и ей,
сега над нази чучулига
звънлива песен пей.

Безбройни трупове тогава
грозяха този път, -
а днес цветенца миризливи
наоколо цъфтят.

Но не! Не би помислил никой,
че тук в ужасен бой
наскоро буйна кръв човешка
е текла кат порой.

в. „Устрем”, г. 2, бр. 35, 25 април 1925 г.