Галина Галина

превод: Иван Ст. Андрейчин

От мъки и сълзи верига ми скова -
и никога не мога да се отърва…
Не бяха празен звук при нашата раздяла
словата ти: „завинаги си моя цяла”…

И седем тайнствени звезди във синя висина
ни светеха в ония времена…
Сега без тебе те с усмивка
„звинаги” - повтарят, без почивка.

И лека белина изпъстри ни косите -
власт нямат над душите дните…
Тез седем тайнствени звезди във синя висина
повтарят с мен: „на вечни времена!”…

——————————

Славянска антология, 1910 г.