НАВЪН Е НОЩ

Иван Андрейчин

Навън е нощ, фъртуна мразовита…
Дочува се на вълци страшний вой…
Снегa вали през стряхата пробита
и в хижата затрупва всичко той….
Дочува се на вълци страшний вой…
Навън е нощ, фъртуна мразовита…

Жената е с парцали там покрита.
Децата зъзнат с цъклени очи
и слушат те как халата сърдита
снега мете, беснува и фучи
и вмъква се през стряхата пробита.
Децата гледат с цъклени очи.

Навън е нощ, фъртуна мразовита…
А вътре мраз, и болести, и глад…
Отчаян глас през мрака тук долита -
смъртта се бори със живота млад…
Във хижата е мраз, във хижата е глад,
а вън е нощ, фъртуна мразовита.

Снега вали през стряхата пробита,
жена, деца - замръзнали са веч…
Ужасно пее халата сърдита,
и нейний глас замира надалеч…
Снега вали през стряхата пробита,
жена, деца - замръзнали са веч…