Иван Ст. Андрейчин

Ела, о, смърт! От тебе нямам страх:
какво от туй, че аз ще стана прах?
За миг един ще млъкне навсегда
в душата ми безкрайната тъга.

Ще спре да бий немирното сърце,
ще се вдървят тез жилести ръце -
и под пръстта намерил вечен мир
на червеи ще дам разкошен пир.

Какво от туй? В гробовний мрак
ще стана аз начало пак
на друг живот, изпълнен със борби,
на други роб на тайнствени съдби…

Едничка формата е тленна на земята,
живот вечен е , но не душата:
тя шепот е на тихия зефир…
Ела, о, Смърт, и дай ми вечен мир!

——————————

сп. „Балкански журнал”, г. 10, бр. 7, 1923 г.