Всеволод Крестовски

превод: Иван Ст. Андрейчин

***
Под лилов клон, над нас надвесен,
седяхме ний над тихата река;
на колене, в мечти унесен,
снагата й обгръщах със ръка.
В небето облаци вървяха,
блестеше месец в нейното лице;
от страст очите ми пламтяха,
целувах й трептящите ръце.

Под мрачен свод свещи горяха -
в гробовен мрак веч мирно спеше тя…
Молитви тихичко мълвяха
над мъртвата, потънала в цветя…
Разкъсван от тъга ужасна,
припаднах аз над нейното сърце -
и във несвяст безумно, страстно
целувах й студените ръце.

——————————

Славянска антология, 1910 г.