ЮНАК И ГОРА
Новобългарска балада
В съседната страна отиде той -
там братя пъшкаха под иго страшно;
в съседната страна отиде той
с вековен враг на бой.
А есен беше - и гората
с листа блестеше разноцветни;
а есен беше - и гората
един след друг си губеше листата.
Застанал пред смъртта за миг,
съдбата си сравни с гората;
застанал пред смъртта за миг,
изтръгна от сърце задавен вик:
„За мен и теб, о, горо, есента
злокобна е и носи смърт;
за мен и теб, о, горо, есента
дойде с косата на смъртта.
На тебе тя листата ще отнеме,
и гола тъй ще тръпнеш от студа;
на тебе тя листата ще отнеме
и младостта на двама ни ще вземе!…
Но пролет пак ще дойде до година
със топли дни, със птички и цветя;
но пролет пак ще дойде до година,
но не, уви!, за нас, двамина.
Облечена с листа зелени,
ти младост пак, о, горо, ще дочакаш;
блечена с листа зелени,
ще жалиш ли поне за мене?
Кога ветрец цветята рони
и свежата трева люлее тихо -
кога ветрец цветята рони,
над моя гроб сведи ти клони.
С цветя и листове покрий го цял,
вълшебна песен тихо му запей;
с цветя и листове покрий го цял -
и тъй от обща радост аз ще имам дял…
——————————
сп. „Бисери”, г. 1, бр. 12, 1913 г.
