ЯРЕБИЦАТА
По онова време аз бях още дете, моя мила. Един ден откраднах пушката на баща си и излязох на лов.
Щастието ми се усмихна и аз сполучих да убия една яребица.
Боях се да я занеса вкъщи и на връщане се отбих в една запустяла колиба. Аз събрах сухи дърва, накладох огън в колибата и опекох яребицата.
Ядеше ми се страшно и мирисът й ме изкушаваше неимоверно, но… но аз си представих, че ще бъде разкошно, ако имам хляб и сол.
Освен това, искаше ми се да бъде придружен този малък празник с присъствието на моите другари, които да завиждат на моето тържество.
До дома беше близко, много близко. И аз реших да прескоча, да си взема хляб и сол и да повикам колкото другари мога да увлека.
Притворих колибата, скрих пушката в близък храсталак и с все сила се завтекох към дома.
Там ме задържаха с работа и аз не можах да се върна веднага. Дойде обяд - от безпокойство и нетърпение аз не можах да ям и едвам дочаках възможността да се завърна при своето съкровище…
Аз носех хляб и сол и двама другари ме придружаваха. Със страшно вълнение бързах към моята яребица, защото предвкусвах пълно тържество…
Но уви, моя мила… на мястото на колибата намерих само димящ куп пепел…
И пушката беше липсала от храсталака…
За подготвено пълно наслаждение аз изгубих и онова скромно, което случайността ми беше изпратила…
Видиш ли, моя мила: огорчения можеш да си приготвиш отрано, без страх, че ще ти избегнат, но наслажденията трябва да вземаш, както ти се паднат.
——————————
сп. „Художествена култура”, кн. 9-10, ноември-декември 1910 г.
