САТИРИЧНИ СТИХОВЕ
ГЛУПАК
Подражание на Хайне
Седи във клас самотно окумен
в мундирче облечен глупак, -
и дреме лениво - не може да слуша:
мозъка му тъне във мрак.
И вижда насъне, че нейде далече -
във родния бащин му кът -
едно подир друго - още десетина
глупачета малки растат.
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 25, 27 юни 1904 г.
В ГРАДСКАТА ГРАДИНА
(романс)
Една вечер аз докопах
Лизка за ръчица
и продумах: „Моме, ти си
чудна хубавица!”
Но Лизка сурово, страшно
изгледа ме някак,
дума не продума, ами
седна по-нататък.
Тръшнах се до нея
и с ръка обхванах
Лизкиното кръстче…
Седнах и не станах.
Метна поглед гневно
Лизка хубавица,
трепереше гневно
нейната ръчица.
Полудях от мъка
и промълвих страстно:
Лизо, аз страдая
зарад теб ужасно.
Лизо, мила Лизке,
жена ще ми станеш!
Инак… на смъртта ми
причина ще станеш…”
Ей засмя се Лизка,
грабна ми ръцете
и със глас извика:
„Тъй кажи, поете!”
———–
Публикувано под псевдонима Архи-декадент.
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 29, 17 октомври 1904 г.
