Д. Б. Митов

Тия дни изчезна още един от първите пионери на българската литература Ив. Ст. Андрейчин.

Роден в Габрово през 1872 година, Андрейчин от ранни младини се посвещава на литературата, която изучава известно време във Франция.

Оттам той донесе за пръв път модерната френска литература, като преди всичко спря вниманието си на френската еротика и на анализата на половата проблема, изучена тъй подробно от писатели като Камил Меклер.

На времето Ив. Ст. Андрейчин беше в средата на нашия литературен живот.

Редактор на „Мисъл”, на „Бисери” и на други периодични издания, той събираше край себе си млади таланти и пред тях в прочутото някога Арменско кафене, с вечната лула в уста.

Андрейчин разпиляваше своите големи познания особено из областта на френската литература.

След европейската война Андрейчин създаде и у нас група „Кларте”, като клон от пацифистичната група на Барбюс и други големи европейски писатели.

В началото на своята литературна дейност Андрейчин написа няколко хубави социални стихотворения, които у създадоха голяма слава особено сред народното учителство.

Ив. Ст. Андрейчин бе преди всичко представител на импресионизма и еротиката.

Обаче, цялото негово дело беше под знака на една литературност, която се отрази и в неговия живот.

Във всеки случай най-значителното му дело ще остане в неговите театрални студии и критики, събрани в „Книга за театъра”.

До края на живота си Ив. Ст. Андрейчин си остана едничкият представител на онази прочута френска литературна Бохема, която създаде много големи писатели, но в същото време унищожи и доста характери.

Мир на праха му!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 220, 4. 02.1934 г.