ЩАСТИЕ
превод: Иван Ст. Андрейчин
стихотворение в проза
Не говорете за щастието, за което жадувате, не говорете за него…
Щастието прилича на малка птичка - то лесно се плаши.
Чакайте мирно, не говорете за него, не мислете дори…
В тишината на сърцето си, в дълбочината на сърцето си го желайте, като скривате това си желание от мисълта си даже.
Щастието прилича на светлина посред облаци - то погледне за миг, блесне, но все пак тъй бързо изново се скрива.
Не викайте щастието, не вървете към него, не се борете за него. Като деца, когато на Бъдни вечер виждат насъне Христа, че иде при тях с подаръци, и го чакат с тревога, мълчаливи, трептящи от нетърпение, тъй чакайте и вий щастието.
Ако му е съдено да дойде, то ще дойде… не отивайте при него.
Щастието прилича на слънце, за което бълнуват цветята, що живеят само един ден… те не могат да идат при него, те го чакат.
Ако денят е ясен, то ще дойде; ако облаци облекат небето, те ще чакат напусто.
Те ще увехнат и няма да видят слънцето. Вечерта, когато умират, те ще шепнат: „Напусто разтворихме за него своите чашки… то не дойде.”
Чакайте щастието мълчешком… За сърцето то е същото, каквото е слънцето за цветята, що живеят само един ден…. Ако му е съдено да дойде, то ще дойде.
Не говорете за щастието, което жадувате, не говорете за него… то е плашливо като птичка.
„Китка”, Библиотека „Отбрано четиво”, издава Православно Християнско Братство „Патриарх Евтимий”, Карлово, не е обозначена година.
