ПИСМО
превод: Иван Ст. Андрейчин
Аз пиша ти - подслушва ме свещта,
обажда се часовника в нощта;
очи ще склопя несъмнено аз
и ще заспя със мисълта за нас.
Свещта е тиха, в треска съм унесен;
дочувам само твоя глас чудесен…
Засмени, твойто име шепнат ми устата,
от твоите милувки тръпне ми ръката.
И прясна сладост пълни ми мечтите,
а твойто сърце ридай ми в гърдите;
полузанесен тъй, не зная аз почти
на теб ли аз - или на мене пишеш ти…
——————————
сп. „Ново време”, г. 8, ноември и декември 1904 г.
