Литературен свят

Расул Гамзатов

Расул Гамзатович Гамзатов e родeн на 8.09. 1923 г. в село Цада, Хунзахски район на Дагестанска АССР, в семейството на народния поет на Дагестан, лауреата на Държавна награда на СССР, Гамзат Цадаса. Учи в Аранинското средно училище и в Аварското педагогическо училище, после работи като учител, помощник- режисьор на Аварския Държавен театър, завеждащ отдел и кореспондент на аварския вестник „Планински болшевик”, редактор на аварските предавания в Дагестанския радиокомитет. През 1945-1950 г. учи в Литературния институт „М. Горки” в Москва. След завършването му , през 1951 г. е избран за председател на Съюза на писателите на Дагестан, където работи до смъртта си. Пише стихове от 9-годишен. Първата му книга със стихове на аварски език „Гореща любов, силна ненавист” излиза през 1943 г. Едва на 20 години става член на Съюза на писателите на СССР. Оттогава на аварски и руски езици, на много езици на Дагестан, Кавказ и целия свят излизат негови поетични, прозаични и публицистични книги, сред които „В планините е моето сърце”, „Високи звезди”, „Пазете приятелите си”, „Жерави”, „Край огнището”, „Писмена”, „Последна цена”, „Сказания”, „Колелото на живота”, „За бурните дни на Кавказ”, „В обедната жега”, „Моят Дагестан”, „Двата шала”, „Съди ме по кодекса на любовта”, „Сонети” и много други, които са получили широка популярност сред любителите на поезията му. Превежда на аварски език стихове и поеми на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко, Блок, Маяковски, Есенин, стихове на поети от Пушкинската плеяда, арабския поет Абдул Азиз Ходжи и много други. Много от стиховете му са превърнати в песни. Издателство „Мелодия” неведнъж е пускало грамофонни плочи и дискове с песни по стихове на поета. Изпълнители на тези песни са известни певци и артисти. Награден с много звания и награди на Дагестан, Русия, Съветския Съюз и света: народен поет на Дагестан, герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска награда, Лауреат на държавни награди на РСФСР и СССР, лауреат на международната награда „Най-добър поет на 20 век”, лауреат на наградата на писателите на Азия и Африка „Лотос”, лауреат на наградите на името на Джавахарлал Неру, Фирдоуси, Христо Ботев, както и на наградите на името на Шолохов, Лермонтов, Фадеев, Батирай, Махмуд, С. Сталски, Г. Цадаса и др. Избиран за депутат във Върховния Съвет на Дагестанска АССР, заместник-председател на Върховния Съвет на ДАССР, депутат и член на президиума на Върховния Съвет на СССР, член на Дагестанския обком на КПСС. Няколко десетилетия е бил делегат на писателските конгреси на Дагестан, РСФСР и СССР, член на Комитета по Ленинска и Държавна награди на СССР, член на ръководството на Съветския Комитет за защита на мира, заместник-председател на Съветския Комитет за солидарност с народите от Азия и Африка, член на редколегиите на списания „Новый мир”, „Дружба народов”, вестниците „Литературная газета”, „Литературная Россия” и други вестници и списания. Имал е редица държавни награди: четири ордена „Ленин”, орден „Октомврийска революция”, три ордена „Трудово Червено знаме”, орден „Дружба между народите”, орден „За заслуги пред Отечеството” ІІІ степен, орден „Петър Велики”, българския орден „Кирил и Методий”, много медали на СССР и Русия, последният от които получава на 8.09.2003 г. - най-високата награда на страната - ордена „Свети апостол Андрей Първозвани”. Поетичните му вечери минават с успех в различни години в махачкалинските и московски театри и концертни зали, в културните центрове на София, Варшава, Берлин, Будапеща и на много други места. По произведения на поета в Ленинградския театър за опера и балет е поставен балетът „Планинка”, в Петербургския театър на комедията е осъществена постановка на спектакъла „Моят Дагестан”, на сцената на аварския музикален драматичен театър са поставени спектаклите „В планините е моето сърце”, „Пазете майките”, „Планинка” и др. Пиесата „Планинка” поставена на сцените на много театри на бившия СССР. За живота и творчеството на народния поет са написани и издадени книги от литературоведите К. Султанов, В. Огнев, В. Дементиев и др. За него са заснети документални и телевизионни филми като „В планините е моето сърце”, „Кавказец, родом от Цада”, „Бели жерави”, „Расул Гамзатов и Грузия” и др. По произведенията му са заснети художествените филми „Планинка” и „Сказание за храбрия Хочбар”. Гамзатов е бил в много страни от Европа, Азия, Африка, Америка. Бил е гост на множество известни държавни дейци, крале, президенти, писатели и художници. Домовете му в аула Цада и Махачкала са посещавани от много световно известни гости. Превеждан на английски, френски, немски, испански, италиански, турски, арабски, български, чешки, полски, унгарски, румънски, албански, корейски, китайски, бенгалски, урду, фарси, финландски, шведски, японски, монголски, на всички езици на републиките на бившия Съветски Съюз. Умира на 3.11. 2003 г., погребан е в Махачкала на гробището в подножието на планината Тарки Тау, до гроба на жена си Патимат (починала 2000).

Публикации:

Поезия:

ЧЕТИРИСТИШИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 31 юли 2011

ЖЕРАВИ/ превод от руски: Григор Ленков/ брой 41 юни 2012

ПРИМЕР ЗА ВЕЛИЧИЕ/ превод: Пенчо Симов/ брой 42 юли 2012

ЩОМ ХИЛЯДА ВЛЮБЕНИ МЪЖЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 42 юли 2012

В ГРАД НАРА/ превод: Димитър Василев/ брой 43 септември 2012

ЖЕРАВИ/ превод: Найден Вълчев/ брой 46 декември 2012

ТИ, ВРЕМЕ…/ превод: Цветан Стоянов/ брой 46 декември 2012

ИЗ „103 СОНЕТА ЗА ЛЮБОВТА”/ превод от руски: Димитър Златев/ брой 48 февруари 2013

ИЗ „ДВАЙСЕТ МИЛИОНА”/ превод: Найден Вълчев/ брой 51 май 2013

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013