Расул Гамзатов

превод: Пенчо Симов

България е малка по земя,
но със добри сърца е пълна цялата;
посрещнат с толкова любов, нима
не би желал да отмениш раздялата?

В която къща и да вляза там,
макар съвсем различни да са стаите,
навред приятели ще срещна, знам,
и аз почитам свято обичаите.

Да бърза гостът за дома, не е добре -
кавказец като мен това ще разбере.

На гости съм, а сякаш у дома,
не знам възторга ми ще разберете ли…
България е малка по земя,
но необятна е по добродетели.

След толкова години помни тя
войниците, за нея в бой загинали;
със почит имената им чета
по паметниците за битки минали.

И мисълта възвръща се сама
към Шипка, скътана в Балкана, стария…
България е малка по земя,
но няма да забравя аз България.

Защото тая малка уж страна
дори за миг не трепна пред угрозите…
За мен е близка Стара планина
и тая чудна долина на розите!

Харесвам Янтра, дълго слушах как
Марица праща ми напеви ласкави,
от Дунав до предела южен чак
сърдечност задушевна тука чака ви.

Със чар на млада, хубава мома,
препятствията минала с отличие,
макар и да е малка по земя,
България е пример за величие.