Расул Гамзатов

превод: Литературен свят

Тукай е като удостоверение за величието на таланта на забележителния си, велик народ. Любовта ми към него е наследствена. Израснах в поетическо семейство. Баща ми беше поет. Още като дете в нашата планинска сакля звучеше това име и запали сърцето ми. Баща ми не знаеше татарски и аз не знам.

Този поет има удивителна съдба. Дори нашите поети на Дагестан, които пишеха на близки езици, често не се познаваха. От далечен Татарстан това име прекрачи през моря, през реки. То намери приют във всеки дом, във всяка сакля. «Какъв удивителен поет!» - каза за него баща ми. Забележителният руски поет Есенин, четейки го, също казал: «Какъв поет!»

Навярно всеки, който се запознае с него, ще каже: «Какъв поет!» Той наистина е забележителен и велик поет. При нас има длъжност - огнедържач, когато в планините не е имало нито електричество, нито свещи. Огнедържач на своя народ може да бъде наречен и Тукай. Това е огънят на любовта, огънят на таланта, огънят на непримиримостта към пошлостта и лъжата, огънят на ненавистта към многобройните врагове навсякъде.

Този огън той завеща на нас. И ние ще го пренесем през годините, през вековете. Неговото име ни е скъпо. Животът му е като мълния. Съдбата му ние скъпа, защото тя в преплетена със съдба та на народа. Оставил ни е голямо творчество. То принадлежи не само на татарския народ, но и на всички народи.

Съжалявам, че съм беден, чувствам се като бедняк, че не знам татарски език. Но в същото време съм богат, тъй като разбирам поета, чувствам неговата любов, неговото приятелство, таланта му. Благодаря на народа, който ни е подарил такъв велик син като Хабдулла Тукай.