Расул Гамзатов

превод: Димитър Василев

Черницата сякаш, че дреме.
И сянката в сън е зелен.
В град Нара съм,
столица древна,
прекарвам във нея цял ден.

Играе тук главната роля
будисткия храм - всеки знай.
И право да бродят на воля
елените имат открай.

Виж, сякаш пръстта не докосва
с тъй царствено лека нога
и с мен поздравява се просто
водачът еленов сега.

Поклатил короната горда,
въздъхва дълбоко встрани
и умната, хрисима морда
на моето рамо склони.

Денят като плоча потраква,
до сетния миг се върти.
Ах, звяр доверчив,
                   със еднаква
природа и аз съм, и ти.

Живей предпазливо, не крия,
че силна е дивата страст.
И жива е тази стихия
все тъй да се целят във нас.

Но ние тръбим в синевата,
врага победили с добро:
ти - листи докоснал с рогата,
аз - белия лист със перо.