ТОЙ ПОБЕДИ
превод: Литературен свят
Да се напише за Пушкин, оказва се, не е никак лесно. Ръката губи увереност, подбираш думите си- все не са тези, които ти трябват. Пищните фрази се разбиват, раздробяват силaта на земната човешка привързаност към любимия поет и правят сърдечната близост с него не така топла, както ти се иска.
Моята привързаност и близост с Пушкин винаги ме е карала да забравям за недостижимостта на този човек. Скъп и велик - такъв е влязъл той в моята градска сакля, в моето сърце, в моята биография.
От дете обичам да наблюдавам полета на орлите. В небесните висини на Дагестан се реят много различни птици, но най-високо от тях е свободният, стремителен орел. Орел на поезията за мен винаги е бил Пушкин.
В различни времена откривах за себе си и обиквах различни поети, но не съм изменял никога на Пушкин. Национален руски поет, той, в моето съзнание стана национален аварски поет.
Няма да скрия, тая обида към Пушкин за един негов стих. Веднъж той написал: «Смири се, Кавказ, пристига Ермолов!» Десетки години и Ермолов, и други царски генерали, кървави палачи на малки народи, не са могли нито с огън, нито с меч да покорят Кавказ. Но ни покори вълшебната поезия на Пушкин, плени ни умът и талантът на великия син на Русия.
В ръцете ми е малко томче със стихове на Пушкин. Пазя го през целия си живот, като поетичен мандат, като удостоверение за принадлежността ми към поетичното творчество. Още в ученическите ми години планинските цветя неведнъж увяхваха между страниците на това томче. То беше с мен в далечни чужди страни, във всичките ми пътища, и разбира се, у дома - сред книгите ми, като тамада зад масата.
Десетгодишно момче - видях за пръв път морето. Поразен, дълго мълчах и го гледах. И досега при среща с морето изпитвам истински възторг и вълнение. Същото се случва всеки път, когато след четене на стихове на други поети отново взема в ръце стиховете на Пушкин.
Веднъж в аул четях на стари планинци поема от Пушкин в мой превод. Те, разбира се, не знаеха руски език. Понякога старците ме спираха: «Не, при Пушкин не е така, вероятно не си го превел правилно». Проверявам - действително не е така. Планинците от Дагестан, както и другите народи на нашата страна с цялото си сърце чувстват поезията на Пушкин.
Биографите са фиксирали, че Пушкин умира на 10 февруари 1837 г., два дни след дуела с Дантес. Но на мен, поета, ми се иска да кажа: Пушкин през целия си кратък живот води друг дуел - дуел със самодържавието, с насилието, с несправедливостта и лъжата.
И в този дуел той победи.
