Расул Гамзатов

превод: Цветан Стоянов

***

Ти, време, със мене във бой нечовешки,
наказваш с презрение, мъчиш с прозрения,
клеймиш ме за всички изминали грешки,
разпръсваш лъжи и рушиш заблуждения!

Защо отмъщаваш сега със насмешка
за бившите истини зло и сурово?
Та аз съм грешил все със твоята грешка,
с възторг съм повтарял все твоето слово!

***

Не се гордей ти, време, в своя ход,
за свои сенки хората не смятай!
Че ти от тях си черпиш светлината,
от собствения им велик живот!

Затуй със благодарност замълчи
пред храбреци, мислители, поети!
Ти си светило и сега пак светиш
не с твоите, а с техните лъчи!