МОРЕТО ДА ГОВОРИ…
превод: Христо Медникаров
* * *
Морето да говори - ти мълчи,
спотайвай свойта радост или мъка.
От великана Данте се учи -
пред бурното море и той замлъквал.
Кога брегът е шумен или пуст,
да пей морето. Спри смълчан на кея.
И Пушкин даже - гений златоуст -
мълчал вглъбен, кога морето пее.
* * *
Три вечни песни има на света,
с печал и радост хорска напоени.
Една от тях блести от чистота -
от майката над люлка е родена.
И втората е майчина. Кога
над мъртъв син се майката надвеси
и гали го и пее със тъга…
А третата - останалите песни.
* * *
Света обходих, видех всичко, брат,
картини, кораби, светини Божи.
И казаха ми: “Няма в този свят
неща, кои човек да ги не може!”
Вървях и видех в пламъци и прах
картини, кораби, светини Божи.
“Не, няма - казваха ми и разбрах -
неща, кои човек да ги не може.”
ТРИ ГОРСКИ ТОСТА
Напълнени са чашите. Мълчите.
Готови сте за първи тост, нали?
“Добре да са завинаги добрите,
според греха си - зле за всички зли!”
И пак налей и оня стих повикай
в хармония с планински водопад:
“Да бъде детството ни кратък миг и
цял век да бъдем само млади, брат!”
За трети път да вдигнем дружно чаши:
“До дъно, братко, пий! Не половин!
И да пребъдат синовете наши
щастливи цял живот. Амин!”