ЖЕРАВИ
превод: Иван Антонов
Понякога си мисля, че войниците
с кръвта полето не поят.
И не в земята лягат те, а както птици,
а както бели жерави летят.
Те в свойто време, с времето на другите навярно
летят и ни подаряват своя глас
и може би затуй тъй често и печално,
мълчейки, небесата гледаме над нас.
И привечер понякога преди да притъмнее,
аз гледам облаците как оре,
над хората в полето как се рее
клинът на жеравния ред.
Летят и със хоризонта птиците се сливат,
и сякаш призовават ни далеч -
нали от векове прилича натрапчиво
зовът на жеравите на аварска реч.
Лети, лети в небето клинът уморено,
лети към залеза на този ден,
но птичият им строй с едничко място разреден е
и то навярно е за мен.
Ще дойде ден и между жеравите ще застана,
ще плувам с тях през облак сив
и както птица от небето призована,
ще призовавам всеки, подир мен останал жив.
