Расул Гамзатов

превод: Лиана Даскалова

***
Кипят реки, извиват се стремглави
пътеки към чукари великански.
Родопите се дигат белоглави
като същински чуки дагестански.

Небето стигам със ръка простряна,
към далнината гледам от превала.
Като кавказка гугла изтъкана
мъгла над върховете се е спряла.

И виждам как по-плавно от кошута
Марица бяга весела, игрива.
Тъй както нашата Койсу във скута
на планините пъргаво извива.

И не усетих никаква разлъка
с аула Кубачи, с другари мили -
по търновските хълмове без мъка
са се високо къщите вгнездили.

Навярно по най-простата причина,
че паметта синовна е ревнива -
във Розовата долина, през май пенлива,
познах Кумикската, зелена и красива.

А със какво ли да сравня очите
на българките? Как да се нагледам?
Те ясни са, блестят като звездите!
И като спътник аз ги следвам редом…