Владимир Соколов

превод: Христо Черняев

В дни на робство и черни беди
във България се роди
една приказка, една мечта:
„Има дядо Иван на света.”

Стар певец и певец сладкоглас
древна Рус тъй зовяха тогаз.

По паланки, села, градове,
през години и векове
вест летеше на птиче крило:
„Иде той, свършва робството зло!”

Край огнището вечер по мрак
почват приказки старците пак
за могъщия стар великан,
за Русия, за дядо Иван…

В късни нощи и в ранни зари
крачи той по поля и гори -
свободата след него върви.
И с могъща ръка, с остър щик
той ще дойде, ще поздрави
на добър, разбираем език.

… А навънка е черна нощта
и във тъмното дебне смъртта.
Като крив ятаган сред звезди,
хищен месец вещае беди.

И пристигна той, дядо Иван,
на старинния снежен Балкан
през яничари, огън и кръв.
Нека вие врагът с вълча стръв!

Тук наяве с войнишки мундир
дойде приказен, рус богатир.

Има дядо Иван! Плам гори
във очи и сърца и дори
на войника - младеж голобрад,
„дядо” казват и старец, и млад.

В страшни битки редути ехтят.
„Идат! Идат!” Сърцата туптят.
Плевен, Шипка… Народът сияй
като в приказка. Може би край?

Не! В септември, през огън и смърт,
тази приказка тръгна на път
и вървеше по тези места
оживялата двойна мечта!