НА МОЯ ВРЪСТНИК
превод: Григор Ленков
НА МОЯ ВРЪСТНИК
Изпитание тежко
чрез суровото време,
чрез сърцето човешко,
чрез огромното бреме,
чрез досадните ритми,
чрез негодните рими,
чрез сухар, логаритми
или двойка по химия,
чрез стиха, който помним
цяла вечност до болка,
чрез строежи огромни -
Ангара или Волга,
чрез забравяне тайно,
за което е средство
да си спомняш безкрайно
загорялото детство….
И едно величаво
изпитание има -
чрез голямата слава,
чрез жената любима.
Ти си длъжен с известие
тоя свят да зарадваш,
със съдбата на честните
своя път да изстрадаш.
И белязан от бедствия
или празник безкраен,
да си пак като в детството
знаменит и незнаен.
***
Загуба невероятна -
лист подир лист лети.
Триъгълна или квадратна -
всяка стряха блести.
Мила е враната даже,
хубав е новият ден.
Колко висок е етажа!
Вижда се всичко под мен.
Нижат се там върволици
без имена, без лице.
Сливат се шапки и птици -
сини и бели са те.
Всичко е чисто, сияйно,
грее зелената степ.
Прелестна недълготрайност,
няма по-вечна от теб!
Сякаш рисувал е долу
някой художник с размах:
сини самите тополи,
бели - листата по тях.
