Владимир Соколов

превод: Марко Марков

***

Нямам сили да се усмихна,
да говоря като преди,
пред добрата ти дума притихнал,
срещнал лошата с голи гърди.

И душата, и тялото - всичко
аз ти дадох до сетния ден.
Где ме дяна? - аз питам те ничком.
И какво ли остана от мен?

По листата на светли рябини
шумно залезът тръгва на път,
тъжни облаци като руини
от въздушния замък летят.