ТВОРЧЕСТВО
превод: Найден Вълчев
ТВОРЧЕСТВО
Ще зашушне край теб, ще запее
твойта страничка в синия ден,
че чело наведеш ли над нея
ще ти махне със клонка от клен
и не ще е тя късче хартия,
а прозорец ще стане и там
до шест пътя пред теб ще извие,
даже с дим зад простора голям.
Колко дни, пълни с хукнали ветри,
отлетяха. И колко с покой.
Кой летящите с гръм километри
ще запре пред семафора? Кой?
Затова нека шушне и пее
твойта страничка в ранния час.
Една птица ще литне от нея
и във здрача ще кацне при нас.
***
Валя, валя - така май скоро
не е валяло. С мокър плащ
запълни целия прозорец
един неповторим пейзаж.
И ето - уж без съпротива
и без причина, уж наглед,
а времето не се засмива
и нещо все не му е в ред.
Но няма нищо. През полето,
сподиряно от дълъг ек,
върви по своя път селцето
към неизвестния си век.
Дъбът след него листи вее,
блести във локвите сребро
и само вечното небе е
все тъй и синьо, и добро.
***
Сънува тя някакъв кон запъхтян
и нечия ласкава длан,
но да крачне три крачки встрани и навън
все не може от този си сън.
Сънува в нозете си млад богатир
и замък в завеяна шир,
а да крачне две крачки встрани и навън
все не може от този си сън.
Сънува дуел. Тънка шпага звъни.
Лежи ръкавица встрани.
И да крачне на крачка от него навън
все не може от този си сън.
Момче или рицар - добрият човек
потъва във идния век,
че да крачне и крачка от него навън
тя не може от този си сън.
ВЕЧЕРЕН ТЕЛЕФОН
Излезе, че е грешка, но аз грабнах
слушалката, помислих, че си ти.
- Къде си, казах, и къде пропадна,
та чакам от разсъмване почти?
Но бе ми улицата позвънила.
Шумеше вън брезата лекокрила,
на моето “Къде си?” до безкрай
отвръщаше среднощният трамвай
с далечния си звън и с гласовете,
които във мембраната ечаха
и се преплитаха, и ми се смяха,
и казаха ми нежно “Затворете!”,
и сбираха в калейдоскопа свой
ехтежа техен със копнежа мой…
И странно - не затварях дълго аз
и чувах как в слушалката се диша,
как смесваха се думите предишни
и търсех в гласовете твоя глас.
Но бе ми улицата позвънила.
Света бе сбрала в късен мадригал.
И казах й: - Благодаря ти, мила.
И прозвуча свободният сигнал.
