Владимир Соколов

превод от руски: Никола Инджов

Владимир Соколов бе обичан и като поет, и като човек в безкомпромисния духовен свят. Бе трагично сроден с България, а на мене ми се струваше, че той е прероденият в Русия Димчо Дебелянов.

Никола Инджов

* * *

Опази ме от посребрен и
позлатен славослов! На света
няма дарове по-скъпоценни
от виелицата и дъжда.

Те не искат от мене възхвала,
нито себе си да позоря.
Позволи ми с коса побеляла
посред златен народ да искря.

Ужасява внезапната мисъл,
че на нищо не даде ответ,
че единствен си бил, а си писал
цял живот като друг поет…

1973

* * *

Упаси меня от серебра
И от золота свыше заслуги.
И не знал и не знаю добра
Драгоценнее ливня и вьюги.

Им не надо, чтоб был я иной,
Чтоб иначе глядел год от года.
Дай своей померцать сединой
Посреди золотого народа.

Это страшно – всю жизнь ускользать,
Уходить, убегать от ответа.
Быть единственным, а написать
Совершенно другого поэта.

1973