КОПРИВЩИЦА
превод: Димитър Василев
На Д. Дебелянов
И пак в Копривщица съм аз.
И пак - познатите места.
О, тя е моя светъл час,
не думи, а любов е тя.
И ако думи е все пак -
на златно майсторство са знак.
И ако дом това е мой -
като България е той.
Дърво, по-древно от града,
разпилсква свойта резеда.
И пръска светлина отвред
пак вечно младият поет.
И аз се скланям до пръстта
и чувствам мъката расте -
где „в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете”.
За него, майко най-добра,
не само аз благодаря.
Макар и тръгнал в път нелек,
но се завърна той навек.
Пак тук, при теб, при всеки свой.
Той беше, той е наш и твой.
Тополница тече, тече…
Смъртта пак тя ще отрече.
Копривщица, живей в света
с прославата и любовта.
