Владимир Соколов

превод: Марко Марков

***
Как искам да забравят тези стихове,
че думи са, изпети мълчешком,
небе да станат, покрив, вятър, стихнал
в дърветата на улица, пред дом.

От страницата, като от разтворен
прозорец ведър под вечерен свод,
да грейне светлина и говор морен,
да лъхне щедро на живот.

***
Моля те, спаси ме от сребро
и от злато незаслужено
                             спаси ме.
Не узнах, не зная по-добро
от дъжда и вятъра без име.

Те от простите си небеса
не желаят да съм друг, по-знатен.
Нека сребърната ми коса
да се мярка сред народа златен.

Страшно е да бягаш цял живот
ти от отговор, поне приличен,
да напише за един имот
друг поет, от тебе тъй различен.