Александър Бобров

превод: Диана Павлова

В ПАМЕТ НА ВЛАДИМИР СОКОЛОВ

Във края на Татянин ден –
по тъмно беше –
вест, вледеняваща за мен,
насам летеше.

През бариерите на друма
околовръстен,
през проломите на Москва,
през незасята пръст.

През кариери и земи
със вятър волен,
през Угрешския манастир
“Свети Никола”.

Разнесе се камбанен зов –
че скръб и жал е,
за Николаич Соколов,
изчезнал в хáлата.

ПАМЯТИ ВЛАДИМИРА СОКОЛОВА

В конце Татьяниного дня,
Когда темнело,
Весть, леденящая меня,
Уже летела.

Через барьеры Кольцевой
Автодороги,
Через овраги под Москвой
И перелоги.

Через карьеры и пустырь,
Где ветер – резкий,
Через Никольский монастырь,
Святой Угрешский.

Раздался звон колоколов –
Они скорбели:
Свет Николаич Соколов
Исчез в метели…