Владимир Соколов

превод от руски: Максим Асенов

Две-три слова за Копривщица.
Има в България град,
скрит сред балкани и листници,
стар като приказен свят.

Той сред скалите зъбчати
бил построен - знам това -
не от боляри богати,
нито по царски слова.

Не. Непокорни пред мъката
хора строили града.
Овладели добре майсторлъка,
закопнели за свобода.

Песни им пели букаците.
Тъй е изникнал по мрак
градът - за паши и конаци
малък и яростен враг.

Как се е бил със султана той,
преди да чуе тръба?
С труд и със чест. Със таваните
с национална резба.

…Гняв и омраза в гърдите.
Сбор. И пред пъстрия строй
смел вестоносец долита:
Време е вече за бой!

„Свобода или смърт!” - прозвънява
клетва за мъст като меч.
Това е кипящият в слава
априлският бунт като смерч

и като кратер отприщен
за страх на султанския свят!
Ето, това е Копривщица,
древният мъничък град.