Виктор Юго

Виктор-Мари Юго (26.02. 1802, Безансон - 22.05. 1885, Париж) е френски писател, общественик, теоретик на романтизма, класик на френската литература. Син на наполеонов генерал. Получава отлично образование. Расте в Марсилия, о-в Корсика, о-в Елба (1803-1805), Италия (1807), Мадрид (1811). Дебютира през 1822 г. с „Разни оди и стихове”, след което излизат „Оди” (1823), „Нови оди” (1824), „Оди и балади” (1826). Първият му роман „Хан Исландеца” (1823) е последван от „Бюг Жаргал” (роман, 1826), редица стихосбирки, две повести - „Последният ден на един осъден на смърт” (1829) и „Клод Гьо” (1834), „Кромуел” (пиеса, 1827), „Марион Делорм” (пиеса, 1829, пост. 1831), „Ернани” (пиеса, 1830) „Парижката света Богородица” (роман, 1831), „Кралят се забавлява” (пиеса, 1832), „Лукреция Борджия” (пиеса, 1833), „Мария Тюдор” (пиеса, 1833), „Анджело, тиран на Падуа” (пиеса, 1835), „Рюи Блас” (пиеса, 1838), „Торквемада’ (пиеса, 1882) и др., „Клетниците” (роман, 1862), „Морски труженици” (1866), „Човекът който се смее” (роман, 1869), „Деветдесет и трета година” (роман, 1874). Поетични сборници: „Източни мотиви” (1829), „Есенни листа” (1831), „Песни за здрача” (1835), „Вътрешни гласове” (1837), „Лъчи и сенки” (1840), „Възмездие” (1853), „Съзерцания” (1856), „Песни на улиците и горите” (1865), „Ужасната година” (1872), „Изкуството да бъдеш дядо” (1877), „Татко” (1878), „Революция” (1880), „Четирите посоки на духа” (1881), „Легендата на вековете” (1859-1883), „Краят на сатаната” (1886), „Бог” (1891), „Пълнозвучна лира” (1888, 1893), „Гибелните години” (1898), „Последен сноп” (1902, 1941), „Океан” (1942). Автор на много книги с есета и публицистика. Член на Френската академия (1841), пер (1845), . Изпратен на заточение на остров Гърнзи за 20 години заради несъгласието си с преврата на Луи Наполеон по време на Втората империя (1851). Завръща във Франция през Френско-германската война (1870), сенатор (1876). Защитава нашия народ след потушаването на Априлското въстание - 1876 г. Погребението му се превръща във всенародно поклонение. Прахът му е погребан в Пантеона.


Публикации:


Поезия:

ПОЛИТА МИСЪЛТА…/ превод: Йордан Янков/ брой 41 юни 2012

СЕДЕШЕ БОСА ТЯ, С КЪДРИЦИ РАЗПИЛЕНИ…/ превод: Иван Давидков/ брой 41 юни 2012

БЪДЕЩЕТО/ превод: Надя Кехлибарева/ брой 42 юли 2012

СЧУПЕНАТА ВАЗА/ превод: Гина Петрова и Йордан Янков/ брой 42 юли 2012

МОЕТО ДЕТСТВО/ превод: Тодор Харманджиев/ брой 42 юли 2012

ЗАТВОРНИЧКА ВЪРВИ РАНЕНА…/ превод: Григор Ленков/ брой 42 юли 2012

ЮНСКИ НОЩИ/ превод: Пенчо Симов/ брой 43 септември 2012

РАЗСТРЕЛЯНИТЕ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 44 октомври 2012

ФОРТОВЕТЕ/ превод: Ангел Тодоров/ брой 45 ноември 2012

О, ПРОЛЕТ, СПОМЕНИ!/ превод: Калина Малина/ брой 105 април 2018

СЕЯЧ/ превод: Милко Ралчев/ брой 108 юли 2018

УВИ! ОЧИ СЪС ЗАВИСТ…/ превод: Борис Младенов/ брой 108 юли 2018


Проза:

ИЗ „КЛЕТНИЦИТЕ”/ брой 79 декември 2015

РАЗМИСЛИ/ брой 81 февруари 2016


За Виктор Юго:

РОЗИ ЗА ВИКТОР ЮГО/ автор: Орлин Орлинов/ брой 45 ноември 2012

ВИКТОР ХЮГО КАТО ХУДОЖНИК/ автор: Сирак Скитник/ брой 49 март 2013

СТОГОДИШНИНАТА НА ЖАН ВАЛЖАН/ автор: Веселин Ханчев/ брой 49 март 2013

ШЕСТДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВИКТОР ЮГО/ автор: Д. Б. Митов/ брой 50 април 2013

ВИКТОР ЮГО/ автор: Жак Битев /брой 50 април 2013/

БУНТАР-ИЗГНАНИК/ автор: Асен Златаров/брой 108 юли 2018