Виктор Юго

превод: Христо Черняев

***
Родино, паднеш ли без сили
пред своя враг, от злоба блед,
ще екнат хиляди могили
в ответ на стонове безчет.

Ще стана аз изгнаник мрачен
и спрял на морската скала,
единствено към теб вторачен
ще викна в буря и мъгла;

и тези думи с мисъл строга
ще плиснат светлина пред мен
подобно мечове от огън,
разсекли сумрака студен;

подобно гръм върху колони,
върху планински висоти,
където с осветени клони
тревожно бор ще затрепти;

подобно силен звън камбанен
ще плашат гарвани край път
и на покоя бездиханен
вещаещ дъх ще придадат!

Гласът ми справедлив ще кънне:
„Горко ви, мръсни подлеци!”
И ще зове душите сънни,
тъй както вожд зове бойци.

И вярвам - вредом ще нахлуят
сигналите на моя глас:
и ако живите не чуят,
ще станат мъртвите тогаз!