Жак Битев

(По случай 50 години от смъртта му)

Тия дни се изпълниха петдесет години от смъртта на най-великия поет и романист на Франция - Виктор Юго. По тоя случай, не само в Париж, но и навсякъде, се организират възпоменателни тържества, които, започнали вече от началото на май, ще продължат до края на юни т. г. С това се отдава искрена почит към делото на този титан в областта на поезията и романистиката.
Виктор Юго е незаменимата личност, която импонира със своето честно и достойно име, не само като поет и романист, който създаде такива великолепни образи, от които човечеството винаги ще черпи поука, но и като създател на едно от най-мощните направления в литературата на романтизма. Неговият земен път като борец за правда и справедливост между хората, ни извежда към извора на вечни истини, криещи се в неговото бурно, никога не почиващо сърце, биещи винаги в името на повелята „да се изведе страдащото човечество на светъл път”. Няма област в литературното творчество, където да не се е проявил със своя голям ум, със своите чисти хуманни чувства.
Обаче, въпреки славата му, и до днес още се намират хора, дори от ранга на Андре Жид, които отричат много положителни страни от неговото истинско творчество, надъхано винаги със светлина и човечност. Културна и признателна Франция, въпреки това, вижда в неговото лице най-отявления, най-признателния свой син, който се бори с перо в ръка, не само за нейните правда и свобода, но и за тия на цялото страдащо човечество. Това го прави още по-велик, не само като гений на Франция, но и на цялото човечество.
И ние, скромни зрители на тия тържества, се радваме, защото отзвукът им у нас кара да трепват сърцата ни, както на тия, които го чувстват, които наистина знаят достойно да тачат и обичат своите великани на мисълта и делото.
Виктор Юго не затвори големите си дарби в рамките на отечеството си; той не излъчи човешкото в човека от тъй богатото си сърце само за шепа хора. Неговите велики идеи, изразени с голяма сила в десетките му творби, са изблик на ония чувства и благородни стремежи, които непрестанно бликаха в душата му, и не му даваха покой. И все в името на това човечество, на което трябва да се помогне, за да има мир и справедливост на земята, отговаряйки по този начин още от тогава на днешния тревожен вик за международното благоденствие и спокойствие.
Роден в Гернесей на 26 февруарий 1802 година, той почти завършва бурния и плодовит политически и литературно, деветнадесети век. Никой друг в полето на световната литература не е отразил така релефно, така мощно и непринудено ония борби и победи на деветнадесети век - един от най просветените и най-идейните векове в историята на човечеството. Не напразно ценителите на неговото творчество са нарекли деветнадесети век, „век на Юго” (Ф. Грей).
Юго работи във всички области на лит. творчество, и ясно и категорично отрази цялата епоха, на която бе свидетел.
И благодарение на неговата бистра мисъл, прозорлив ум, благодарение на неговата чиста душа, отразени са в творбите му литературните, социалните и политическите тенденции и веения на века и стана пътеводител на човечеството към по-ясни и положителни знания, факлоносец на светлина, която да направлява човека към сините простори и висини на доброто, на светлото, на човешкото.
Целият му живот е наниз от вяра в доброто и любовта между хората. Неговите многобройни творби както и „Клетниците” - най-мощната романизирана илюстрация на 19 век, най-хубавия световен социален роман. „Парижката Св. Богородица” - образец на хубав исторически роман, стихотворните му сборници „Оди и балади”, „Есенни листа” и др. и др. ни говорят най-добре за него. Защото, наредил се в оня водовъртеж на неспирната борба със злото, той схващаше почти всичко под знака като че ли на т а з и своя антитеза: C’est ici le combat du jour et de la nuit. Злото съзираше той на много места, за това неговата борба беше упорна борба, която трябва да се води до край.
Пред нас стои едно огромно творчество. То може да се сравни само със делото на великия Гьоте. А вярна е мисълта на мнозина, че само великите, безсмъртните хора оставят велики следи, които еднички разкриват на поколенията истините на една епоха. И тогава, с благородните усилия на мнозина хора на изкуството те стават достояние на света. Такива истини остават незаменими в съкровищницата на литературното творчество и раздвижват издъно времената.
Юго не е умрял. Великите хора не умират. Те живеят в съзнанието на човеците, чрез своята реч.
Юго, стоейки начело на онова грандиозно идейно направление в литературата - романтизмът, добива образ по-пълен и по-величав. Благодарение на мощната си и непоколебима воля, доби известност не само във Франция, но и вън от нея със своя пръв роман „Кронвег”, с който става по-привлекателен за ония от неговия ранг в Германия и Англия, които стават разпространители и тълкуватели на основаното от него ново литературно направление. Така романтизмът разраства до широки размери. Благодарение на Юго почти ни една страна в Европа не остана без свой собствен романтизъм.
Това стана и у нас, където, за щастие, творчеството на В. Юго е добре познато. Дори Ив. Вазов се намираше под влиянието на Юго. И не само, че от душа го е адмирирал, но бе станал и негов апологет, като много стилни средства, дори и изрази е вземал от него. Същото е правил и Ст. Михайловски. Като френски възпитаник, често е заемал мотиви от поезията му. И когато така бляскаво се чествува тази годишнина, не само в културна Франция, но и във всички ония страни, където Юговото творчество проникна и причини процъфтяването на културата там, всеки трезвен ум трябва да отдаде почит на този велик син на човечеството, който отдаде своята скромна дан и в защита правата на българите като народ, през времето на турското иго.
Поклон и вечна слава на великия Виктор Юго!

сп. „Гребец”, бр.7-8, 1935