Виктор Юго

превод: Калина Малина

Привечер, седнал в забрава
на прага съзерцавам аз,
как сетният час осветлява
труда в последния му час.
В поле, окъпано от здрач,
аз виждам дрипав стар сеяч,
как хвърля с шепи семената
на бъдещата жетва златна.

*
Чер силует се очертава
висок над рохките бразди.
Денят, що вече отлетява,
той знай, че ще го награди.
И движи се в полето ширно,
отива, връща се безспирно,
с ръка разпръсва семената…
Аз съзерцавам - тъмнината
как се простира над браздите
и носи се лек шум във здрача,
как удължава до звездите
замаха царствен на сеяча.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 280, 19.06.1935 г.