Виктор Юго

превод: Борис Младенов

Уви! Очи със завист устремил назад,
без нищо да смекчи тук моята тъга,
неспирно гледам оня миг от моя свят,
във който плесна тя с криле и отлетя.

Аз този миг ще виждам вечно до смъртта.
Когато през сълзи извиках с пълен глас:
„Детето, дето притежавах досега,
какво! След само миг го нямам аз!”