Орлин Орлинов

НЕ ИСКАМ НИЩО ПОВЕЧЕ

Не искам нищо повече.
Що да се лакомя?
Намерих те, разковниче,
на грешната земя.

Изглежда е премината
наивната черта.
Намерих детелината,
макар и с три листа.

И като всички истинна,
и не е като тях.
Не търся четирлистната,
да търся ме е страх.

О, инак няма спиране!
Познавам много аз -
от чакане и дирене
изпускат точно таз,

трилистната, незнайната,
и стига ги нощта,
без да узнаят тайната
на простите неща.

***

През август срещите са страшни.
Наклана пещ - пращи деня.
И коловозите са прашни,
и вместо въздух - мараня.

И всяка капчица е скъпа,
и благодат е изведнъж
очите ти да се изкъпят
във топлия внезапен дъжд.

И вече няма аромати,
медът е в питите налян.
На печен хляб лъхти земята -
напукана жетварска длан.

И тъй е хубаво, че има
горещо слънце, хладен вир,
като че няма бяла зима
да те засипе най-подир…

РОЗИ ЗА ВИКТОР ЮГО

През митническите угрози,
като същински Жан Валжан
пренесох две червени рози
с дъха на родния балкан.

Пренесох ги като сетиня,
като във шепите огнец -
тях прати моята родина
за най-човечния певец.

И до портрета, скрит във здрача
на стария парижки дом,
със обич, тайно от пазача,
букета сложих мълчешком.

Защото, сам срещу султана,
света разбуди с грозен вик,
дочул как хряска ятагана
върху баташкия дръвник.