Асен Златаров

Никой не е отразил деветнадесетия век така пълно, както Виктор Юго: той видя и изживя големите обществени и политически трусове, които Франция на 19 век изнесе на историческата сцена, за да преустройва себе си и целия цивилизован свят, позна величието и падението на две империи и три републики, като взе непосредно участие в тях, и с лицата, и с делото си на борец и предан гражданин.

Поет с въображение, което рядко има равно в историята на поезията, Юго рано още (1822) писа в предговора на своите „Оди и балади”: „Поетът трябва да върви начело на народа като светлината и да му сочи пътя.”

И той стана тая светлина: разбра неволята на слабите, онеправданите, ограбваните, лъганите, обикна и им посочи пътя на светлината: тяхната свобода.

Векът, в който живя, помогна гения му, защото бе век на бурни сътресения, нови знамена, благородна вяра в човека и човечеството, почит към личността и нейните права.

Романтизмът намери във Виктор Юго не само своя най-даровит изразител, но и най-преданото и велико сърце, което единствено можеше да запали с огъня си спящите сили на народа и да му стане знаме и идол.

Пер на Франция, назначен с декрет на Луи Филипа, Юго скоро разбра, че мястото му е при и за народа и ние го виждаме, че след като Луи Филип измени на клетвата си и от председател на републиката се обяви за император (1852), да напуща Франция, и в самота, на брега на скалист малък остров, сред океана да пише своите „Мечтания”, „Легенда на вековете”, „Клетниците”, „Морски труженици”, където неговото велико сърце и развихрено въображение обгръща човешката история и правото към възход и победа на народа.

Разгромът на Наполеона III при Седан отваря вратите на Франция за Юго и той деятелно взема участие в политическия живот на страната, подкрепяйки комунарите на Париж.

Но смелият опит за едно коренно обществено преустройство пропада сред кърви и издевателства и поетът-бунтар трябва пак да бяга от Франция, останал верен на народа.

Третата република го прие наново, с почести, които възнаградиха страданията му от изганничеството. Депутат и сенатор, той продължава да тръби своите идеи с жар, който нито за миг не загасва.

Три години след неговия седемдесетгодишен юбилей - най-бляскавия, какъвто Франция и човечеството са устройвали някому, Виктор Юго бе съпроводен от цялото парижко население, носен върху погребалната колесница за бедните до Пантеона, където бурният му живот намери успокоение в слава за векове.

Шейсетте тома поезия, драми, романи, студии, манифести и речи на Виктор Юго са най-скъпото притежание на Франция.

В тая творба, която не отстъпва след всяка проява на живота, е изнесена неговата велика любов към жената избраница, неговото дръзко сражение с лъжекласиците, с което наложи романтизма, неговото отворено за истините на деня сърце, неговото честно чувство, отдадено в служба на човека, неговата преданост към усилията на народа да намери бряг към благополучие.

Творба разнолика и пълна с контрасти и антитези, с образа на величие и наивни признания, с велеречие и молитва, творба, в която цял се оглежда тоя така богат на възходи и сгромоли, на велики фигури и жалки манекени, на смели идеи и дръзки авантюри 19 век.

И затова, без да е заглъхнала славата на Виктор Юго, неговата петдесетгодишнина от смъртта му наново възправя пред нас една от най-интересните епохи на човечеството, възпята от тоя най-голям поет на Франция и син на човечеството.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 19.06.1935 г.