ИЗ „КЛЕТНИЦИТЕ”

Виктор Юго

подбор и превод: Литературен свят

Бъдете милосърдни към нещастните, бъдете снизходителни към щастливите.

Да си добър е много лесно, да си справедлив - ето кое е трудно.

Най-висшето щастие в живота е убедеността, че ви обичат, обичат ви заради вас самите, по-точно казано - обичат ви въпреки вас.

Книгите са приятели, безстрастни, но верни.

Мързелът е майка. Неин син е кражбата, а дъщеря - гладът.

Да се наслаждаваш - колко жалка цел! Наслаждава се и скотът. Да мислиш - ето истинското тържество на душата.

Трудът не може да бъде закон, без да бъде право.

Човекът има само един тиранин - невежеството.

Бог винаги живее в душата на човека и винаги се противи на победата на лъжливата съвест над истинската, не позволявайки да угасне искрата в сърцето на човека.

Всички страсти, освен любовната, намират успокоение в размислите.

Градовете са създавани от жестоки хора, защото те ги развращават. Природата развива само суровата страна на душата, без да я лишава от нейната човечност.

Дългът е началото на робството.

Идеалът е върхът на логиката, както красотата е върхът на истината. Народ с художествена душа е винаги последователен. Да обичаш красотата - значи да виждаш светлина.

Малкият град - много усти, които говорят и малко глави, които мислят.

Неизвестното е безкраен океан. Какво е съвестта? Компас сред незнайното. Мисъл, мечта, молитва - великите, тайнствени светилници на ума.

Първият признак на истинската любов в юношата е плахостта, в момичето - смелостта. Това е удивително, но и разбираемо: двата пола се стремят към сближаване и заимстват един от друг противоположните качества.

Онова, което говорят за хората, все едно дали е истина или не, заема такова място в живота им и има такова влияние върху съдбата им, както и техните собствени постъпки.

По-лошо от ад, в който измъчват, може да бъде само ад, в който скучаят.

Каквото нощем е страшно, през деня е само любопитно.