Виктор Юго

превод: Гина Петрова и Йордан Янков

Китай за миг единствен на пода разпиля се…
О, тази нежна ваза с отблясък тъй прекрасен,
покрита с бели птици, с цветя, с извити хижи,
с неща, които само насън човекът вижда.
Единствена в дома ни бе ваза тя, която
бе съхранила хладни искрици от луната.
Извита като пламък, трептеше като жива -
усещах й душата чудовищно красива.
Случайно Мариета със лакът я докосна
и мигом на парчета на пода тя се просна.
Красива ваза беше! Рисувани в златисто,
два бика си пасяха под небесата чисти…
Отдавна бях я купил от някого на кея -
тълкувах на децата рисунките по нея.
Да, ето тук се вижда една маймуна стара
и доктор странен, който прилича на магаре.
Дали мълви молитва, или реве? Не зная.
А този пък с халата е мандарин китаец.
Ще трябва да е учен, щом е дебел и тежък.
Това е тигър, който свирепо ни поглежда.
Туй в дупката е бухал, а кралят е в палата.
А дяволът е в ада и чеше си рогата.
Децата се вълнуват - о, свят мистериозен.
И хора, и животни в неимоверни пози.
Но вазата е мъртва. За мене бе реликва.
Затуй срещу децата ядосан се развиках:
- Кой вазата събори? Но Жана мигновено
видя, че Мариета ужасно е смутена -
вината й изцяло решила да изкупи
с увереност невинна ми каза: - Аз я счупих!

4 април

Тогава тихо Жана на Мариета каза:
- Излъгах дядо… Зная, той мен не ме наказва…
Аз нямам страх от него, защото го обичам.
Той винаги зает е и все за нейде тича.
Не му остава време да се ядоса даже.
Градината наглежда. И в жега ще ни каже:
„Недейте гологлави под слънцето застава.
Пазете се от куче и от бодлива крава.
Опашката на Шаро не дърпайте нахалост.
И знайте, че се клати най-горното стъпало….
По ъглите от мрамор пазете коленете.
Играйте кротко…” После запътва се за нейде.

6 април