Д. Б. Митов

Преди шестдесет години, на 22 май 1885 година под Триумфалната арка в Париж тълпи от народ манифестираха своята обич към един от най-големите синове на Франция - към Виктор Юго. Поетът лежеше върху катафалката на бедните, склопил завинаги очи след изпълнен с творчески труд дълъг живот. Мъже, жени, деца, работници, учени и художници смирено отдаваха своята почит на едно велико дело.

На какво се дължеше това всенародно поклонение! Преди всичко и главно на това, че Виктор Юго никога не беше само чист поет, отдаден изключително на своите поетически съзерцания и видения, а личност и борец, който в решителни моменти не се поколеба да жертва личното си благополучие в името на народното добруване.

Неговата величава фигура на поет, борец и политически изгнаник изпълня целия деветнадесети век. На литературното поле, в парламента, на заседанията в академията, в изгнание в Белгия и Англия - навред Виктор Юго е все същият борец, около името на когото се тълпят литератори, политици, народни трибуни. Отзивчивото му перо търси страданията на масите и то не само във Франция, но и по другите страни.

На тази негова отзивчивост ние дължим знаменитата му прокламация по случай Баташките кланета, в която между другото се казва: „Народите имат над себе си нещо, което е под тях - правителствата. В известни моменти се случва такава безсмислица: цивилизацията е у народите, а варварщината - у управляващите.” И по-нататък, след като изрежда мъченията, на които са били подложени батачани, Виктор Юго пита с вълнението на истински поет: „Кога ще свърши мъченичеството на този малък, но храбър народ!”

Вдъхновеното слово на поета се носи с еднаква сила и в огнените стихове на „Наказания”, и в буйните протести срещу тиранията на Наполеон ІІІ, и в пропития с човечност и доброта роман „Клетниците”. Книгите, които Виктор Юго публикува, речите, които произнася се разнасят по цял свят, а първото представление на пиесата му „Ернани” е истинска литературна и театрална революция срещу старите, защитниците на класицизма. И ако узурпаторския режим на Наполеон ІІІ прогонва великия поет от Франция, сърцата на всички измъчени и отхвърлени хора го прибират, за да таят образа му и до сега, въпреки отдавна остарялата негова либералистична и дребнобуржоазна идеология.

Както много други големи и истински писатели, Виктор Юго не се затвори в егоизма на славата си, а твърде често се намесваше в политическите борби. Тъкмо в момента, когато името му на поет и всепризнат водач на новата литературна школа - романтизма се разнасяше навред, той не се побоя да пожертва благополучието си и се хвърли в жестока борба срещу такъв силен противник като френския император.

И със своето влияние, с личния си пример помогна в борбата за свалянето на императора. А когато след разгрома при Седан вратите на Франция отново се отварят пред изгнаника-поет, намерил при връщането родината си пламнала от гражданска война, той подава ръка на героичните защитници на Парижката комуна.

Виктор Юго остави грамадно литературно наследство - шестдесет тома стихотворения, поеми, романи, литературни студии, драми, речи. Във всяко негово произведение е отразено преди всичко неговото лично чувство, (Виктор Юго по писателската си същност е лирическа натура), но в много от произведенията му, особено в „Клетниците”, е направен опит да се даде и една реалистична картина на обществото.

Виктор Юго не е последовател на една определена политическа система. През целия му жизнен път има извънредно много колебания. На младини той е отявлен роялист и привърженик на реставрацията, за да премине към либерализма и стигне до един своеобразен демократизъм.

Тази политическа неустойчивост на поета се чувства и в произведенията му. В тях не са отразени аргументите на мислителя и обективния наблюдател на обществените борби, а преди всичко на човека на сърцето и ентусиазма. Тази литературна и политическа хаотичност се отразява и на стила на писателя. В речите и романите си особено, той си служи с невероятни образи с измислени, невъзможни до действителност герои.

Последните години от живота и творчеството на Виктор Юго съвпадат с началото на разложението на буржоазното общество. Но поетът беше твърде лекомислен и незрял политически, за да види и отрази това разложение. Напротив, той продължава да вярва в някакво отвлечено „добро”, в един мъгляв и твърде поетичен либерализъм, в значението само на личния пример.

В едно такова важно историческо събитие, каквото е Парижката комуна, той отначало се обявява за „неутрален”, макар че после при преследването на комунарите им протяга ръка от човеколюбие.

Огромното литературно наследство на Виктор Юго е един от важните етапи на световното литературно развитие. Атакуван често пъти като писател, той е критикуван в политическите си изказвания и от някои социалисти, които участваха в литературната полемика след смъртта на поета. В това отношение най-ярко и най-енергично се бори срещу него Пол Лафарг, но в нападките си той отиде до някои левичарски крайности и неправилни заключения.

1945