Виктор Юго

превод: Тодор Харманджиев

                       Ето че всичко отмина…
                       Няма го вече моето детство; то
                       е мъртво, тъй да се каже, макар
                       все още да съм жив…

                                  Свети Августин. Изповеди

За слава на войник мечтаех неспокоен,
ако не бях поет, аз щях да бъда воин.
Обичам войните, обичам храбростта.
Оплаквах неведнъж загиналите в боя
и облажавах ги дори за гибелта.

Във люлка-барабан люлян, не съм се стряскал.
Аз кръстен съм с вода, загребвана със каска,
на сянка под заслон от пушки съм лежал,
със старо знаме съм повиван - по солдатски
във походите съм вървял.

В каруца със оръжия съм возен тропотливо,
към гибел и към слава еднакво се отива,
и на оръдие върху лафета спях.
Обичах ви, коне със хвърковати гриви
и шпори в стегнат звяк до стремената в прах,

и сабята, която на нож предвожда в боя,
превзетите редути, след битката - покоя,
и караулката сред горска здрачина,
и ветераните - които крачат в строя
след изподрани знамена.

Веднъж ли аз съм гледал със завист и възхита
хусарите - със златни нишки по гърдите,
уланите - красавци със белите пера,
драгуните - левенти със каски, на които
опашките отзад пламтят като зора.

Мъчително търпях да мине мойто детство,
как недоволен бях от мойто малолетство!
За подвизи, за гръм гореше ми кръвта -
да бях голям, аз щях в победна битка честно
да я пролея във пръстта.

Жадувах за война със героични сцени,
и виждах от барут и кърви задимени
коне и хора - с вой на бойните поля;
две вражески войски се срещат устремени
със саби-мълнии и с огнени крила.

Дочувах да звънти тимпан пред ешелона,
куршуми да свистят. И виждах там - колони
навлизах във бой през трупове безчет,
светкавичен галоп - искрящи ескадрони,
политнали със рев напред.

1823