ВИКТОР ХЮГО КАТО ХУДОЖНИК

Сирак Скитник

Преди години получих из чужбина, от един почти непознат, серия картички-рисунки. Съвсем бях изненадан като узнах, че това са рисунки от Виктор Хюго. Изненадата идва не само от това, че Хюго е рисувал - рисували са сносно, като любители, мнозина писатели - изненадват преди всичко безспорната талантливост и сръчност в графиката на големия френски писател. Хюго е рисувал с молив, с перо, често пъти с остатък от кафе след весел обяд или вечеря. Рисунките на писателя са твърде ловки и патетични за един любител рисувач. Те откриват един безспорен графичен дар, занемарен или засенчен от писателя.

Миналия месец в Париж, в музея Виктор Хюго, на Place de Vosges, е била открита изложба на предмети и документи, свързани с живота и творчеството на Хюго. Изложени са били много портрети, карикатури, фотографии на поета и семейството му; много ръкописи - от най-ранно детство, също и илюстрации към книгите му от някогашни и съвременни художници, между които личат имената на значителни представители на изкуството от деветнадесетия век. Въобще е бил показан доста много материал, свързан с дейността на писателя.

„Но най-силни са впечатленията не от цялото - казва един рецензент - а от отделни части, особено от една - за мнозина неочаквана. Говоря за рисунките на Хюго, за наброските му с мастило, молив и кафе. Който не е знаел, може да се убеди тука, какъв блестящ рисувач е бил Хюго. Какъв живописен талант е обладавал. Знайно е, че той е притежавал по наследство дар на резбар, на столар. Но в изложените тук рисунки се чувствува нещо съвсем друго - дълбоко и лично. В тях има сила не по-малко, отколкото в стиховете му - въобще в тях има онова, което е сърцевина и у поета Хюго.

Рисунките му са пълни с ораторска жестикулация, с вдъхновение, идващо до азарт. Както и в стиховете му, у тях има някаква едностранчива напрегнатост. Вкус на колорист той не е обладавал, но в него има (в стихове и в рисунки) необикновено чувство на контраст - между „черно и бяло” без преход. Въпреки че и в едното и другото, той е неразборчив в средствата и претрупан. На места зрителните прозрения на Виктор Хюго могат да поспорят с неговите стихове.


в. „Слово”, бр. 2438, 1930 г.