Веселин Ханчев

Когато четем Юговите „Клетници”, задавали ли сте си въпроса: съществувал ли е наистина Жан Валжан, или той е бил гениално видение на един човечен и справедлив дух? Жан Валжан от „Клетниците”, в който Виктор Юго е отразил сложния механизъм на човешката техника, в който е събрал дълбоката мъка на страданието и светлината на изкуплението, който е вечно обвинение против слепите закони на обществото, дали е изживял и в самия живот тежките дни на един прокълнат, на един изхвърлен из релсите на обществото човек, който то презира и преследва?

Ето отговора:
В 1832 год., на 12 януари, бил качен на гилотината един нещастник, на име Жаден - престъпник пред строгия поглед на закона. Тоя Жаден, след кражба, за да нахрани близките си, бива подгонен от правосъдието. И бягайки като подгонен звяр, той затъва все повече и повече в обществената клопка на престъпност и порок. От крадец той става вече убиец, а след това - свършва печалното си съществование на гилотината.
Остава въпросът: виновен ли е убиецът и престъпникът Жаден?

Проницателният поглед на автора на „Les chatimens” и „La legende du siecles” открива в погледа на осъдения истината, жестоката тайна на една чиста човешка душа, трагедията на която той запазва дълбоко в душата си, за да я изнесе по-късно. И наистина, почнат в 1850 и издаден в 1862 година, „Клетниците” носеше обвинения, отправени към обществото, изтръгнати не толкова от душата на възмутения писател, колкото от наболелите гърди на „клетниците”, на отломките, които обществото презира и отбягва.

Защитник на тия обществени отломки, Виктор Юго не е гледал своето „Jaccuse” върху измислени истории, за да потресе и разкае, защото той е носил със себе си спомена си за трагедията на гилотинирания Жаден. Преобразен в героя Жан Валжан, Жаден излиза реабилитиран от гения и човечността на Юго.

Стогодишнината на Жан Валжан, или по-право на Жаден, прототипа на Юговия герой, която френските литературни вестници отбелязват, е забележителна с това, че ни спомня за човека, в образа на който създателят на „Клетниците” вложи цялото негодувание на великата си душа към неправдите в света и с което стана съвест и знание на човещината и истината.

Стогодишнината от гилотинирането на нещастника Жаден трябва да ни спомня и за величавата фигура на самия Виктор Юго, човечния защитник на клетниците и онеправданите и големия поет на Франция.

в. „Литературен глас”, бр. 380, 1938