Иван Карановски

Иван Тодоров Карановски (псевдоним на Иван Тодоров Атанасов), български поет и белетрист, е роден на 05.04.1882 г. в град Карнобат. Завършва основно образование в родния си град, гимназия – в Сливен и Русе (1901), а висше образование (литература и философия) – в София, Женева и Фрибург (Швейцария) (1909). От 1901 до 1906 г. е начален учител в селата Стефан Караджово, Палаузово и Крушаре, Бургаско, а след завършването на висшето си образование е гимназиален преподавател по български език и литература в Кюстендил, Ямбол и София (1909-1929). Работи и в Етнографския музей и Министерството на народното просвещение. Участва по време на Първата световна война, през 1915 г., в сражения в Черна гора, Албания, Косово и в Македония (1916) в състава на 11 пехотен полк. За пръв печата в ученическото сп. “Нов живот” в Сливен, през 1898 г. Редактира сп. “Тракийска лира” (Ямбол, 1915), “Парнас” (Ямбол, 1921-1922), “Яснина” (1923), “Кръгозор” (1925), в. “Шега” (Ямбол, 1911), “Тунджа” (Ямбол, 1919) и “България” (1920). Съставя “Поетична година. Антология от българските поети, наредена според рождените дни”, отпечатана от издателство “Ново училище” (1920). Сътрудничи в списанията “Общо дело”, “Летописи”, “Съвременник”, “Демократически преглед”, “Ново общество” и други. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите: “Тежки минути” (стихове, 1901, 1923), “Стихове” (1905), “Горски цветя” (1911), “Моята почивка” (1912, 1923), “Анемони” (1919), “Тракийски легенди” (1922), “Ветви от бръшлян” (стихове, 1922), “Под дъжд от есенни листа” (стихове, 1923), “Мигове от вечността” (разкази, 1925), “Селото Чучовей” (повест, 1928), “Светлата книга” (лирика, 1929), “Тунджанската хризантема” (драма в стихове, 1929), “Разкази. Т. І – ІІІ” (1929-1931), “Гордиян Лунатов” (роман, 1933), “Пълно събрание стихотворения” (1934), “Карнобатски предания” (1935), “Лов” (комедия, 1936), “В Пантеона на Карнобат” (1939), “Детски спомени” (1939), “Слънчеград” (роман, 1939), “Златозар Тигинин” (роман, 1940), “Талисман” (разкази, 1946), “Алпийско лято” (роман, 1947), “Радости” (стихотворения за деца, 1947). Умира на 22.10.1960 г. в София.


Публикации:


Поезия:

НОЩТА ГОВОРИ/ брой 18 март 2010

МЪЛЧАНИЕТО НА ЛИПИТЕ/ брой 22 юли 2010

КУЛАТА С ЧАСОВНИК/ брой 41 юни 2012

НА СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЙКА МИ/ брой 42 юли 2012

ИЗ „СТИХОВЕ” (1905)/ брой 44 октомври 2012

ИЗ „ГОРСКИ ЦВЕТЯ” (1900-1910)/ брой 46 декември 2012

ПОМЕН ЗА ТОДОР ЙОНКОВ/ брой 75 юли 2015

ЕСЕННИЯТ ЦИГУЛАР/ брой 101 декември 2017

КОЛЕДА/ брой 101 декември 2017

РИЛСКО ЕЗЕРО/ брой 108 юли 2018

ЦЪРКВА/ брой 109 септември 2018

ПЕСЕН/ брой 111 ноември 2018

ТИХА ВЕЧЕР…/ брой 121 октомври 2019


Проза:

КАВАЛЕРИЙСКИТЕ ТРЪБИ/ брой 85 юни 2016

ЕСЕННИ МИНЗУХАРИ/ брой 87 септември 2016


Критика:

„БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ” ОТ Г. МИНЕВ/ брой 92 февруари 2017


Преводи:

Сюли Прюдом - ДУШАТА/ брой 99 октомври 2017


Критика за Иван Карановски:

ИВАН КАРАНОВСКИ/ автор: Стефан Станчев/ брой 64 юли 2014