Иван Карановски
Иван Тодоров Карановски (псевдоним на Иван Тодоров Атанасов), български поет и белетрист, е роден на 05.04.1882 г. в град Карнобат. Завършва основно образование в родния си град, гимназия – в Сливен и Русе (1901), а висше образование (литература и философия) – в София, Женева и Фрибург (Швейцария) (1909). От 1901 до 1906 г. е начален учител в селата Стефан Караджово, Палаузово и Крушаре, Бургаско, а след завършването на висшето си образование е гимназиален преподавател по български език и литература в Кюстендил, Ямбол и София (1909-1929). Работи и в Етнографския музей и Министерството на народното просвещение. Участва по време на Първата световна война, през 1915 г., в сражения в Черна гора, Албания, Косово и в Македония (1916) в състава на 11 пехотен полк. За пръв печата в ученическото сп. “Нов живот” в Сливен, през 1898 г. Редактира сп. “Тракийска лира” (Ямбол, 1915), “Парнас” (Ямбол, 1921-1922), “Яснина” (1923), “Кръгозор” (1925), в. “Шега” (Ямбол, 1911), “Тунджа” (Ямбол, 1919) и “България” (1920). Съставя “Поетична година. Антология от българските поети, наредена според рождените дни”, отпечатана от издателство “Ново училище” (1920). Сътрудничи в списанията “Общо дело”, “Летописи”, “Съвременник”, “Демократически преглед”, “Ново общество” и други. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите: “Тежки минути” (стихове, 1901, 1923), “Стихове” (1905), “Горски цветя” (1911), “Моята почивка” (1912, 1923), “Анемони” (1919), “Тракийски легенди” (1922), “Ветви от бръшлян” (стихове, 1922), “Под дъжд от есенни листа” (стихове, 1923), “Мигове от вечността” (разкази, 1925), “Селото Чучовей” (повест, 1928), “Светлата книга” (лирика, 1929), “Тунджанската хризантема” (драма в стихове, 1929), “Разкази. Т. І – ІІІ” (1929-1931), “Гордиян Лунатов” (роман, 1933), “Пълно събрание стихотворения” (1934), “Карнобатски предания” (1935), “Лов” (комедия, 1936), “В Пантеона на Карнобат” (1939), “Детски спомени” (1939), “Слънчеград” (роман, 1939), “Златозар Тигинин” (роман, 1940), “Талисман” (разкази, 1946), “Алпийско лято” (роман, 1947), “Радости” (стихотворения за деца, 1947). Умира на 22.10.1960 г. в София.
Публикации:
Поезия:
НОЩТА ГОВОРИ/ брой 18 март 2010
МЪЛЧАНИЕТО НА ЛИПИТЕ/ брой 22 юли 2010
КУЛАТА С ЧАСОВНИК/ брой 41 юни 2012
НА СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЙКА МИ/ брой 42 юли 2012
ИЗ „СТИХОВЕ” (1905)/ брой 44 октомври 2012
ИЗ „ГОРСКИ ЦВЕТЯ” (1900-1910)/ брой 46 декември 2012
ПОМЕН ЗА ТОДОР ЙОНКОВ/ брой 75 юли 2015
ЕСЕННИЯТ ЦИГУЛАР/ брой 101 декември 2017
КОЛЕДА/ брой 101 декември 2017
РИЛСКО ЕЗЕРО/ брой 108 юли 2018
ЦЪРКВА/ брой 109 септември 2018
ТИХА ВЕЧЕР…/ брой 121 октомври 2019
Проза:
КАВАЛЕРИЙСКИТЕ ТРЪБИ/ брой 85 юни 2016
ЕСЕННИ МИНЗУХАРИ/ брой 87 септември 2016
РОПОТЪТ НА МЪРТВИТЕ/ брой 169 юни 2024
Критика:
„БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ” ОТ Г. МИНЕВ/ брой 92 февруари 2017
„АВТОМАТИ. НЕВЕРОЯТНИ РАЗКАЗИ” ОТ СВЕТОСЛАВ МИНКОВ/ брой 152 ноември 2022
Преводи:
Сюли Прюдом - ДУШАТА/ брой 99 октомври 2017
Критика за Иван Карановски: