КОКИЧЕТА
КОКИЧЕТА
Напразно горестна Луна
за Слънча крее в тъмнината:
нехайник Слънчо в блясък злат
далеч препусна кон крилат.
Вълшебни порти в огнен заник
разкриха се за дивний странник,
и в тях безследно той потъна.
Нощ шатър чер над свят разпъна.
Луна, посърнала и бледа,
след него дълго гледа, гледа:
и сам-сама, от диск огромен,
порони сълзи в горък спомен.
От сълзите й през нощта
кокичета на утринта
проникнаха с цвят бял и чист,
кат лунните лъчи сребрист.
МИНЗУХАРИ
Зора съзаря в планината:
далечен пурпурен пожар
разля широко светлината
на езеро от златна жар.
От него трепетно изскочи
голямо Слънце с огнен лък -
към далнини стрели насочи
и проясни се земний кръг.
И от вълните разлюлени
на озарени небеса
в миг заваляха по полени
рубинни капки от роса.
Тревата вредом се прошари
с мънички пламнали слънца:
там нацъфтяха минзухари -
неугасими кандилца.
——————————
сп. „Родна мисъл”, г. 1, кн. 1, 1921 г.
