Иван Карановски

„Огнената птица”, „Игра на сенките”, „Къщата на последния фенер” създадоха име на добър разказвач на младия автор.

Новата му книга „Автомати” затвърдява това име.

Еднакво фантаст, колкото и реалистично наблюдателен, авторът разширява кръга на своите необикновени сюжети, като не изпуща пред очи главно ония факти из живота на нашата съвременност, които оставят впечатление на най-голяма сензация като последна дума в областта на техника, открития и пр.

Неговото белетристично творчество се характеризира с една чудата синтетичност: всеки разказ има предварително зададена идея, която последователно ви открива и внушава с богатството на иронична духовитост и голяма правдоподобна фантастичност.

През завладяващата вниманието невероятност, която характеризира разказите му, блика логичната истина на изненадващата художествена правда.

Интересни, занимателни и живо съвременни са творческите идеи на Светослав Минков. Животът се механизира, човешката личност се обезличава и всичко това до степен да смути и разстрои ума на човека - да влезе в главата му като идея фикс.

„Човекът, който дойде от Америка” е много духовито и образно предаване на тая идея: срещата между човека личност и човека-автомат, един жив контраст на въплътените образи на индивидуализма и колективизма.

Иде сед това ироничното осмиване на теорията на доктор Воронов за човешкото подмладяване.

Разказът „Маймунска радост” се чете със заразяващ смях и интерес.

Но ето, каква поразителна сензация може да роди фантазията на автора на почвата на химическите изследвания: „Водородният господин и кислородното момиче”.

Въпросът за книгата, автора, издателя и критиката - в техните съвременни отношения - е внушил разказът „Какво може да се случи нощем”.

А научните астрономически открития, заедно със стремежа да се спекулира с тях, дават много занимателния разказ „Лунатик”. Достатъчно български, в разказите има ценна универсалност и космополитичност.

У тоя писател забележителна е творческата изобретателност. Изглежда, той умее от два реда, прочетени за някоя научна, техническа или житейска повест, да ви построи цял невероятен разказ.

По много интересен начин се преплита у него действителността с измислицата. Това прави разказите значителни и увлекателни.

Но най-голямо тяхно достойнство е стилът им. Светослав Минков има ясен, точен, образен и духовит стил. Езикът е чист, стегнат и енергичен.

„Автомати” е една хубава книга. Заслужава да се препоръча.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 6, 23.10.1935 г.