Иван Карановски

НОЩТА ГОВОРИ

Аз тук съм сам – дойди при мене!
Но, тихо, да я не смутим;
нощта започва да говори…
Пред нея неми ще стоим.

Благоуханен хлад полъхне;
откраднат звук ще проечи;
полюшнат лист едва въздъхне;
замигат божите очи.

Трепери чудно тишината;
приглася кротко вечността…
Дойди при мене, обич моя!
Дойди да слушаме нощта!

* * *

Есента неусетно смени
прелестта и примамката летна.
Пустота потаи равнини,
планини вред мъглата наметна.

Полиня и цвета, чист и свеж,
на боите и на светлините.
Отзвъне всичкий чар отнапреж…
Тих копнеж се събуди в душите.

Примирен и леса се смълчал,
потъмнял, обезлистен и морен.
Потопен е светът от печал,
натежал, безответен, затворен.

бутон за сайт