ПОМЕН ЗА ТОДОР ЙОНКОВ
ПОМЕН ЗА ТОДОР ЙОНКОВ
(Родом от Казанлък, млад и талантлив писател,
доктор на философията от Цюрихския университет,
убит във войната с турците)
Една усмивка скръбна помня аз
и поглед тъй трагически прощален; -
о, съдбино, кой вярваше тогаз,
че тоз живот е толкова печален?
Замислен Хамлет в своя тъжен час,
син презлочест на мисълта погина…
Виж сянката му, бледна и без глас,
те гледа, теб - на розите родина!
Защо смъртта избра го между нас? -
Душата златна, кротка, вдъхновена!
Той падна в боя при Люле-Бургас:
плачи ти, майко българска, свещена!
1914
КОПРИВЩИЦА
Ветрило от зеленина
над светловедрий град трепти.
Планинска чудна тишина
отключва приказни врати.
С разкрилените си стрехи,
в бял, син и жълтозлатен цвят,
старинни къщи, сред лехи,
като в просъница блестят.
В градините пламтят цветя.
Стените в здравец и бръшлян
очакват в блян и самота
изгубен някогашен пан.
Обилни сълзи от роса
тук утрин падат над треви,
а свод от ясни небеса
най-нежни химни им мълви.
Тополница с неспирен шум
целува ветви, ръмоли
и блика в хладния си друм
в унес и сребърни вълни.
Нощта, когато дойде тук,
в гласа на говора й тих
замира всеки земен звук,
започва нейний дивен стих.
И сенките от вечността
застават с горестни очи.
Пред спомена и светостта
сърцето тръпне и мълчи.
Безмълвно Каравелов бди,
Каблешков вдъхновен и блед,
Бенковски с пламъци в гърди,
и Дебелянов скръбен, тих.
Съзвучие докосва слух:
на саможертва бурен зов,
величие, геройски дух
и към родината любов!
1935
ПРОЛЕТНО ПОЛЕ
Ликувай, пролетно поле!
Таз утрин твойта бодрост грее.
Голямо огнено лале -
над тебе - слънцето се смее.
Блести безкрайният простор
до синий хребет на Балкана,
опрял до самий кръгозор,
пред шир, от багри изтъкана.
Над всяка нива звън звъни:
възторжно пее чучулига
и над зелените вълни
все по-високо се издига.
Ливади бликат от треви
и цветовете се люлеят.
Реката звучни в тях мълви:
водите сребърни светлеят.
Ликувай, пролетно поле,
сред блясъка на ведрината!
От слънце - огнено лале -
над тебе пее светлината.
1943
