Иван Карановски

КУЛАТА С ЧАСОВНИК

Чудно затрептя нощта.
Греят златните звезди.
Морно сън заспа града.
Кулата с часовник бди.

С бели каменни стени -
тя на стража там стои
и от час на час звъни:
точно времето брои.

Тежкият камбанен чук
удря в нощна тъмнина
и след трепетния звук
пак настава тишина.

Карнобат, 1896 г.

ВЯТЪРНИТЕ МЕЛНИЦИ

Като великани в равнина -
до просторний и безлюден път -
с бели и опънати платна
вятърните мелници стърчат.

Лек морянин от морето вей
и върти огромни колела,
сякаш непрестанно там ветрей
призрачни размахани крила.

ПАМЕТНИК

Отвъд града, в полето
тревата де се зеленей
и синьо е небето,
надгробен паметник белей.

От мрамор прост е правен.
Над пирамидни стъпала
железен кръст изправен
стърчи с разперени крила.

На него издълбани
слова изтрити не личат,
погинали от рани
в общ гроб тук войни лежат.

Дошли от край далечен,
от братската за нас страна,
сега те спят сън вечен
под бурени и тишина.

Почивайте, герои!
Угасна вашата звезда.
Но с вас в куплети мои
живей духът за свобода.

КАТО ЗВЕЗДА

                                   На М. С. Н-н

Като звезда, която нощем в тъмнината
надежда вдъхва на залутаний моряк,
така, мой друже, ти подкрепяш ми душата
в часа на самотата и на нейний мрак.

В теб светъл отзив аз намирам на тъгите,
които затъмняват златните мечти.
И теб гнетят на земния живот бедите,
печал измъчва те, като мен страдаш ти.

—————————–

Инициалите на посвещението означават Минко Савов Неволин. бел. ред.

ПРОЛЕТ В ТРАКИЯ

О, чуден ден! В лазура слънце грее, -
мечтатели навънка то зове.
О, гиздав ден! Полето, виж, се смее,
обсипано от злак и макове.

Там звънко чучулигите запели
из въздуха, полъхващ ведрина.
Земя, небе - таз песен са подели
надлъж по прибалканска равнина.

В РОДНИЯ КРАЙ

О, роден край, отново в тебе пак съм днес,
що често спомнях те в мечтателен унес.

Пак скитам се по тез поляни и долини -
свидетели сами на детските години.

Пак скитам се по теб, но с твойте красоти
усмивка весела не будиш в мене ти.

Изминаха се на безгрижна радост дните,
изчезнаха далеч на дивний мир мечтите…

В теб, виждам аз, сега една скръбта владей.
Над твоя вид чудесен щастие не грей.

По тез ливади буйни и нивя шумещи
треперят на народа сълзите горещи.

Душата му и днес вековен мрак мори,
далеч от правий път, от светлите зари…