Иван Карановски

Не си ли къс от небесата,
отронен тук сред самота? -
Сияе в тебе синината
и ведрата им яснота.

Или око си ти на Рила,
отправено към висини? -
Потрепва в тебе тайна сила
и в багри вечно те мени.

А може би си блян изгубен
и тук чаровно въплътен? -
Духът ми пее, в тебе влюбен,
възторгнат от планинский ден.

——————————

сп. „Венец”, кн. 7, 1942-1943 г.